Main menu

Какво е легализация?

Легализацията е узаконяване на документите за територията на държавата, за която ще са необходими. Извършва се заверка на документа на Външното министерство, след което документът се заверява в консулството на държавата, за която ще служи, или в консулство на държава, поела функциите да извършва заверки за съответната държава.

Улеснена процедура за узаконяване на документи е поставянето на Апостил. Апостилът (на френски : apostille) е специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по Хагската конвенция от 1961 г.  (пълен списък с държавите)

Друга улеснена процедурата за признаването на документи са договорите за правна помощ, които Република България е сключила с някои държави. (списък с държавите)

При тях документът е освободен от легализация или поставяне на апостил. Необходим е само официален превод на документа и заверка на превода в Консулски отдел на Министерство на външните работи.

Какво е заклет преводач и как се става?

В списъка на заклетите преводачи могат да бъдат включвани само дееспособни физически лица, които са български граждани или чужденци, с право на постоянно пребиваване в Република България, и притежават степен “владеене” на съответния чужд език. Степента “владеене” на езика се установява чрез представяне на копия от следните документи:

  • диплома за завършено висше образование по съответния език с общ успех от дипломата не по-нисък от добър 4,50;
  • втора специалност по съответния език от завършено висше образование;
  • диплома за завършено висше образование или следдипломна квалификация, за която при постъпването се изисква владеене на езика и завършена с диплома или дисертация на съответния език, с общ успех от дипломата не по-нисък от много добър 4,50. Дипломите от чужди университети важат след легализация от МОН;
  • диплома за завършена езикова гимназия в България или училище в друга държава, с чийто език кандидатства преводачът, с успех не по-нисък от много добър 4,50. Дипломите от чужди училища се признават след легализация от МОН;
  • диплома за завършено висше образование по специалности, при които се полага държавен изпит по чужд език, ако оценката не е по-ниска от много добър 4,50;
  • международно признат сертификат за степен на владеене на езика, както следва:
    • английски – ESU 6,7, 8 & 9; Pitman – Higher Intermediate & Advanced; IELTS – 6,7,8 & 9] UCLES – CAE & CPE; UCLES RSA (CCSE) 3 & 4; Oxford-Higher & Diploma; ARELS-Higher; Trinity 10,11 & 12; LCCI SEFIC-Intermediate & Advanced, а също така приравнените към тях американски тестове.
    • Френски – DELF /последно ниво/, издаден от френските културни институти в чужбина.
    • Испански – DELE SUPERIOR.
    • Немски – ZMP, издаден от Гьоте Институт.

Всеки преводач трябва да приложи:

  • оригинална декларация на преводача за неговата отговорност по НК за достоверността на извършваните преводи, с нотариална заверка на подписа. В декларацията трябва да се съдържат личните данни на лицето, адреса, вида и номера на документа за езиково образование и/или квалификация, наименованието на фирмата, за която работи. В отделен абзац на същата декларация се изписва текста:
    “ Декларирам, че извършваните от мен преводи ще подписвам по следния начин ........................”,
    като се полага и образец от подписа.
  • копие от документа за завършено езиково образование и/или за вида и степента на придобитата езикова квалификация за всеки отделен чужд език, посочен като работен от конкретния преводач.

Открийте ни в:

Контакти:

FacebookG+